Nigel Mansell си спомня за един свиреп Williams и два трудни Lotus

Шампионът от 1992 г. избра Williams FW11B за свой фаворит и обясни защо Lotus 81B и 92 навредиха на увереността на пилота.

FW11B предлагаше мощ с опасност

Mansell избра Williams FW11B като болида, който обичаше най-много. В квалификационна конфигурация той си спомни за мощност от около 1500 конски сили. Тази цифра описва епоха, в която турбо двигателите даваха огромна краткотрайна мощност и пилотите трябваше да се справят с болид, който можеше да надхвърли наличния сцепление.

Той също описа FW11B като машина, която сякаш искаше да изхвърли пилота извън пистата. Този страх беше част от привлекателността. Чистата обиколка даваше незабавно доказателство, че пилотът е контролирал нещо изключително взискателно.

По-малък резервоар промени пакета на Williams

През 1987 г. лимитът за гориво падна от 220 литра на 195. Williams можа да използва по-малък резервоар и по-нисък пакет на каросерията, като продължи с турбо двигателя RA167E на Honda. Промените в окачването подкрепиха преработения болид, но основната идея остана свързана с по-ранния FW11.

Двигателят работеше в рамките на регулирания лимит за налягане от четири бара и произвеждаше забележителна квалификационна мощност. Тази производителност не правеше болида лесен. Пилотът все още трябваше внимателно да дозира газта и да е готов за бързо нарастване на силата.

Lotus 92 създаде грешния вид изненада

Mansell не харесваше Lotus 92, особено по време на ранната работа с активно окачване. Той си спомняше, че системата причиняваше катастрофи дори когато болидът се движеше по права линия. Пилотът не може да натрупа скорост, когато платформата се променя по начин, който изглежда непредвидим.

Lotus 92 беше временно решение през 1983 г. Renault първоначално не можеше да предостави достатъчно турбо двигатели, така че Lotus се нуждаеше от друг болид около Cosworth DFV. Активната система беше премахната след две състезания заради проблеми с теглото и надеждността.

Дългият Lotus 81B отказваше да се завърта

Другият болид в негативния списък на Mansell беше Lotus 81B от 1980 г. Той използваше междуосие със седем инча по-дълго от нормалната версия. Промяната целеше да помогне на концепцията за наземен ефект, но Mansell откри, че болидът не се завиваше достатъчно бързо.

Неохотното предно колело прави всеки завой труден. Пилотът чака по-дълго за завъртане, използва повече кормилни движения и може да загуби траекторията, преди да подаде газ. Експериментът не само беше по-бавен; той намали увереността в основната реакция на автомобила.

Любовта и страхът могат да съществуват в един и същ състезателен автомобил

Изборите на Mansell показват, че само трудността не прави колата лоша. FW11B беше опасен и взискателен, но реакцията му имаше смисъл, когато той го караше добре. Колите на Lotus бяха трудни, защото поведението им пречеше на последователна връзка между вход и резултат.

Тази разлика е от решаващо значение за увереността на пилота. Свирепата кола може да бъде възнаграждаваща, когато границите ѝ са четими. Непредвидимата кола остава неприятна дори при по-ниска скорост, защото пилотът не може да се довери на следващата реакция.

Спомените обясняват повече от таблица с резултати

Mansell по-късно спечели световната титла с Williams FW14B, но въпреки това избра FW11B като колата, която обикна. Личната връзка не винаги следва най-успешния сезон. Звукът, мощността и предизвикателството на една чиста обиколка могат да оставят по-силен спомен.

Отрицателните му избори също идват от ранните години с Lotus, а не от един прост резултат от състезание. Разказът е последователен: един Williams даде изключителна производителност, която можеше да бъде разбрана, докато два дизайна на Lotus премахнаха доверието, необходимо за атака.

Изборите идват от собствените спомени на Mansell, а техническият контекст е предоставен от Formula 1. Те описват как колите са му се стрували; това не е класация, базирана само на победи, pole position или точки за шампионата.